Растат ли лихвите в България и как това влияе на обслужването на кредити?

Покачването или свалянето на лихвите влияе както на тези, които дават заеми, така и на тези, които взимат. Също така, това неминуемо се отразява и на обслужването на кредитите. Ето защо е важно да сме наясно с промените, които касаят този тип движение на лихвите.

Какви са статистическите данни за лихвите на кредитите в България?

През първите два месеца от тази година лихвите по заемите не са станали по-високи, а напротив. Според данни от БНБ те стават по-ниски. Това се отнася както за потребителски кредити, така и за ипотечни. Към края на втория месец средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се е понижил с 59 процентни пункта (пр. п.) до 7,77%. Ипотеките са поевтинели с 0,02 пр. п. до 2,60%. Наблюдава се намаление и в годишния процент на разходите, като за потребителските заеми показателят е намалял с 0,61 пр. п. до 8,21%, а при жилищните кредити – с 0,04 пр. п. до 2,84%.

Какви са прогнозите за финансовия пазар у нас?

Прогнозите включват тази и следващата година. Експерти смятат, че лихвите ще започнат да вървят нагоре. Причина за това е инфлацията, а тази промяна ще се осъществи с цел овладяване на ситуацията. Но БНБ за момента не бърза с вдигането на лихвите и просто предупреждава финансовите институции за предстоящото им повишаване. Основният лихвен процент е останал нулев през месец май по данни на централната банка. Анализаторите мислят, че през тази година лихвените нива ще се запазят същите, а ще започнат да се вдигат от 2023-та година.

Какво беше положението с лихвите в България досега?

От края на миналата година досега имаше много леко завишение на лихвите по жилищните заеми. Те остават в рамките на 2,3 – 2,8%, а това е исторически рекорд за най-ниски лихви на българския ипотечен пазар. При потребителските кредити лихвените нива са от 4,5 до 6,5%, което кара хората да теглят повече кредити, отколкото през 2020-та година.

А какво е положението в Европа?

Тъй като ние в България зависим от решенията на Европейската централна банка, добре е да хвърлим поглед върху това какво се случва около нас. Засега ЕЦБ не е променила основния лихвен процент. Последното заседание, което засегна тази тема, беше проведено на 10.03. На него се обсъдиха въпроси, свързани с последиците от войната между Русия и Украйна. ЕЦБ обяви, че ще остане предпазлива, докато оцени икономическите последствия.

Базовият лихвен процент за рефинансиране на централната банка остана 0%, лихвеният процент по директното кредитиране е 0,25%, а процентът по междубанковите депозити е без промяна (-0.5%). Мнението на анализаторите е, че ЕЦБ ще изчака до края на тази година, преди да повиши лихвените проценти. Има изявления, че финансовите институции имат средства в излишък, което значи, че няма причина за повишаване на лихвите на този етап.

Потребителското търсене също се поддържа на добри нива. Но кредитните консултанти съветват хората, които ще теглят жилищни кредити да си направят много добра сметка, като предвидят евентуален ръст на лихвите занапред.

Какво представляват необслужваните кредити и защо пречат на банковата система?

Когато стана дума за ЕЦБ, важно е да кажем, че един от приоритетите ѝ е да контролира финансовия пазар, да предотвратява появата на необслужвани кредити и да се справя с тях, ако все пак се появят. Една от основните функции на банките е да дават заеми, които подпомагат фирмите, а те от своя страна отварят нови работни места. Кредитите помагат също на хората да купуват движимо и недвижимо имущество, а банката печели от лихвите по тях.

Докато клиентите на заемите са в добро финансово състояние и изплащат месечните вноски и лихви според плана, всичко е наред и кредитът се нарича обслужван. Но ако фирмата или частното лице не успяват да плащат навреме или е вероятно да не успеят, тогава банката определя кредита като необслужван.

Как точно се определя кога кредитът става необслужван?

Кредитът получава статус необслужван, когато има признаци, че клиентът няма да успее да го изплати. По-конкретно, това става когато са минали повече от 90 дни без той да погаси вноските. Ако човекът е изгубил работата си или фирмата не получава достатъчно доходи, тогава може договорките по кредита да станат непосилни. Задачата на банките е да следят внимателно всеки един отпуснат заем и да знаят по-рано, ако има риск някой кредит да стане необслужван. Това се нарича „признаване на необслужваните кредити“.

Защо не е добре да има необслужвани кредити?

За банките необслужваните кредити означават само разходи и загуба на печалби. Те пречат на повишаването на рентабилността им. За да са подготвени добре за загубите, банките трябва да заделят парични средства, с които да покрият изгубеното. Същите пари не могат да се използват за отпускането на нови заеми или за поемането на други загуби. В случай, че в много банки се съберат необслужвани кредити, това може да повлияе на цялата икономика, защото няма да може да се отпускат заеми, които пък да отварят нови работни места.

Как ще повлияе евентуален растеж на лихвите върху обслужването на кредити?

Ако лихвите станат по-големи, тогава е възможно фирмите или домакинствата да не успяват да следват плана за погасяване на кредита. Това ще доведе до увеличение на необслужваните заеми, което може много да навреди на икономиката. Но инфлацията налага повишение на доходите на банките от лихви, за да се овладее финансовото положение. За да няма порочни икономически кръгове, банките и контролните лица предпочитат да действат предпазливо и да не завишават лихвите рязко и прекалено много.

Как може банката да избегне натрупването на необслужвани кредити? Банките трябва да проверяват клиентите си и да не отпускат рискови кредити. Необходимо е да следят вече дадените заеми, за да могат да вземат мерки навреме. В най-добрия случай уведомяването на клиента за финансовото му състояние може да предотврати появата на необслужван кредит.

Също така, важно е заделянето на провизии и решаването на проблема чрез предоговаряне на условията по необслужваните заеми. Ако клиентът има повече време, той ще успее да се справи с проблемите и да си изплати кредита, макар и не по предварително зададения план. Друг вариант е банката да продаде лошите си кредити на инвеститори, като така ще предотврати по-големи загуби.